Повалям всички желания на ръцете,
дори тези, които не са ме посетили още.
Изумен се преобръщам и кацам завинаги
в опасната прегръдка на нозете ти.
Понесъл съм илюзиите на нашата реалност
към безпътицата, на която доверихме мислите си.
Някой ден ще окалям очите си,
да не изгубя Надеждата докрай,
но още чакам светлия ти дъжд,
като порой да завали. Сега!!!
