С Б О Г О М НА Л Я Т О Т О

 

Изплашено окото на Луната

оглеждаше се в спящата вода.

Едно листо политна към земята

потръпнало от нощна хладина.

Изплака птица, вятърът изстена,

довлякъл глъч от хорска суетня.

Щурците, като ехо отразено,

проскърцваха и глъхнеха в нощта.

Разсънени дървета, откроени

нестройно на изтляла светлина,

ръце кривяха, като изумени

и гонеха  безпомощно съня.

Далечен лай на нервни псета,

разбудени кошари, вълчи вой...

Внезапен тътен идващ от полето,

нахлу за миг след първия порой.

Ритмично заиграха над водата

ръцете на невидим тимпанист.

Гората затанцува и размята

одеждите си с всеки малък лист.

Върхлитаха отгоре канонади.

Отвръщаха им огнени стрели.

Но кой ще чуе тази серенада

и как от този ад да се спаси.

                 Камен Николов

                                                                                                                  

М Ъ Н И С Т О В Н О Щ Т А

 

Ако нежният залез на дните прегаря

и се къпе в морето на твойте очи,

ще разкъсам тъй жадно всички прегради,

за да хвана последните топли лъчи.

Не посягай към ножа на сетния изгрев,

аз разтапям нощта , като въглен в жарава.

Улови в раковина всяка пръска от бриза

и дъха на морето, като спомен остава.

Не търси от Луната пътека сребриста,

хоризонта въжето си мята срещу ни.

Аз, ловецът на бисери търся мънисто

и се гмуркам във теб, да открия нощта ни.

                               Камен Николов

Р И Б А Р И

 

Като пепел на рана, морето

ви изсмуква без милост, до кърви.

Преобърната лодка, сърцето,

омотава ви в котви и върви.

До брега на пределните мисли

се нанизват рибарските мрежи.

Аз ви чувам, приятели скрити,

всеки ден върху вас кръст бележи.

Но далеч е часът на раздяла

със солта по краката ви боси.

И се впиват в снаги загорели

неотгатнати още въпроси.

По самотни таляни се свлича

най-мъгливото утро в душите.

Реже огънят който привлича,

както женския плам във очите.

Не докосвайте тези миражи,

по греблата потта ви се стича.

Някой ден верността ще покаже, 

този, който към вас още тича.

                            Камен Николов