Порутени гари, погубени хора.

Застинало време във мъртъв сезон.

Изпуснати мисли - безмълвни стобори,

разделящи утре от днес , без резон.

Откраднати погледи с бледи надежди - 

нечувана дързост на някой гарсон.

Момиче , което в страни не поглежда,

под слънце подпалило този перон.

Пълзящата сянка на нечия мъка,

се слива с вика на един филантроп.

Прозрачното щастие. залутано щъка

и вярва за него че няма потоп.

Духът , коленичил разрязва простора

и ехото тътне дорде свечери.

Далече се чува мълвата на хора, 

с които от утре ще бъдем сами !

     

                  Габрово - Горна Оряховица / 09.09.23г.