Т А Н Г О С Д Я В О Л А

 

В предела на разчупените сфери

на твоето проклятие се свличат,

следи от неразлюбени химери

и жестове с гореща неприличност.

Отеква като удар от камбана

невидимия сблъсък на душите.

Подобно на акорди от пиано,

от миналото белези се свличат.

Продънените стълби към безкрая

на вярата полека се разреждат.

Безумците са ангелите в Рая,

отгледани във кукувича прежда.

Но страстите се нижат през комина,

чертаят по небето своя крива.

Във ритъма на танго аржентино,

пристъпил към предела, се размивам.

Надничам с колебливата надежда

зад ъгъла от срутени понятия.

Слепецът във сърцето ми проглежда,

а дяволът ме гледа с антипатия.

А там, в непредвидимата му мрежа

от истини, разтворил е обятия.

Преди в тефтера си да ме бележи,

приготвил ми е дяволско разпятие.

                             Камен Николов

Р А З П А Д

Взаимното отричане таи

нетленните безумства на душите.

С годините отчаяно поим

продъненото гърло на мечтите.

Летаргията сграбчила кръста,

на който се облягаме за малко,

оголва всеки ден под плесента

следите на бездушието жалко.

Предрешените мисли трополят

във утрото на сетните признания.

Дали да търсим в нас обратен път,

когато сме самото окаяние...?

                         Камен Николов

 

М У З А

Къде отплава моя слънчева невесто?

Къде погуби своите нелесни хоризонти?

Ще се разбиват в теб звездите все по-често.

Най-жадните мечти ще тънат в понта.

Ще ме събужда вечер шепотът на рибите

и мъката на този свят щом разнесат,

въже ще хвърля към луната, да не видите,

че знам на вечността спасителния път.

Далеч ще е брегът и като фар в морето

ще свети моето лице, със сол пропито.

А вятърът, приятелят на мъртвите поети,

ще ближе раните ми и ще ме оплита.

Дали остана още ярост във душите,

дали изчезнаха обърнатите хоризонти ?

Нима вървиш  сега по пътя над вълните

и шепнеш: "твоя съм, посрещай ме Архонте!"?

Но твоят дух не се ли в мене впива,

завръщане ако празнуваш, припомни си,

че аз съм огънят, във който се укриват

живота и смъртта на този свят орисан! 

                                       Камен Николов