П О Ч Т И Б Е З И З Н Е Н А Д А

 

Стихът ми - "наркотична доза",

лепи олющения ден,

от който идва невъзможен,

изтича в жест и спира в мен.

Подпира гърбавите пръсти

на всеки непохватен миг.

Полива чувствата невръстни

на някой смешен романтик.

Изгаря в кладата душите

на свой приятел и на враг.

Стои на пътя на звездите

и длан протяга за петак.

Изпраща почести до трона

на всеки "мъдър" ексцентрик.

Играй комар по мобифона

в кръга на бъдещ политик.

Вълнува с думите на шута,

издигнал моста над страха.

И плува ловко сред мазута 

на родната синевина.

Държи ръка на пистолета

на лудо влюбен фанатик.

Целува гладните хлапета,

дочул зловещия им вик.

Сега изражда дължинството

на тоз народ, любим на бог.

Но май по навик с потеклото

ще скача пак от трън на глог.

Но с тез слова - каква палитра,

ми слага доживотен грим.

Дано не ме препъне с хитрост

във моя собствен пантомим!

                        Камен Николов

И З Н Е М О Г А

 Като неми свидетели крием

своите погледи тежки от влага.

Твоят ручей подземен се впива

във съня ми - духът ми се сляга.

А дланта е далечна надежда,

приютена в нелепа тревога.

По прикритите тръпки усещам

топлина и в далечния огън.

Пребледняла, почти прозаична,

радостта ти е полъх залутан.

Нараненото чувство изтича

и във пропасти нови ни бута.

Като камъни блъскат се дните,

по тревата сълзите ни тичат.

Аз съм дяволът, крия рогите,

със които в нощта те събличам.

Коленичил, дъхът ми е сянка

на страстта в разтопените мисли.

Разпилей ме, любовната дрямка

е ключа към забравени истини.

Щом разлистя очите ти ,жрицо,

приюти се при мен босонога.

Превърни вечерта в огърлица

от тела и души в изнемога.

                           Камен Николов