С Л Е Д П Р А З Н И Ч Н А Т А М У З И К А

Следпразничната музика на дните

витае, като дрипаво хвърчило.

Колосаните истини помитат 

в душите ни виденията гнили.

Разпасан е палачът, ще удари,

но можем ли отново да възкръснем?

Погубените мисли ще ни парят,

наказани сме все да сме невръстни!

Но ето глашатаят на Всемира

повлича ни към звездната гълчава.

А демоните щом във нас напират,

Създателят велик е, и прощава.

В телата ни оголени се вплитат 

пропуснатите белези за време.

Ранената ни вяра, запокитена,

в музея на пороците ни дреме.

                       Камен Николов 

 

 

Р А З П Я Т И Е

 

Скроени в нова неизбежност,

разпятие във нас кърви.

Роят се миговете прежни,

но чезнат истинските дни.

Ръце издигаме към бога,

загледани в самите нас.

Потънали във изнемога

стоим самотни, без компас.

Разбунени , но безучастни,

сломени сме, но не личи.

Далеч е Господ, а опасни

страстта е в чуждите очи.

Дори и да се разболеем

във безвъзвратност от любов,

в пространства тъмни ще изтлее

духът останал без покров.

Красиви , но предначертани,

не блазнят старите следи...

Какво в душите ще остане

след лавата на тези дни.

                    Камен Николов

 

 

 

П Ъ Т Е К А КЪ М Т Е Б

 

Когато полунощен хлад разгони от гърдите

немирните ни дяволчета в пламъка на свещите,

а дланите полегнат в скута примирени,

ще избледней нощта от пълнолунието нежно на лицето ти.

А поривът на моите надежди 

ще дойде с утрото, когато прекоси браздите твои.

Ще угася очи във кладенеца на душата ти.

Аз, споменът за всеки цвят по твоите устни, 

ще стана облак, неизплакал своите сълзи.

В часа, когато се излея

подобно водопад към други светове, 

ще знае само чувството ти скрито,

коя пътека ще ме върне някой ден при теб.

                        

                                           Камен Николов 

А Н Т И

 

По тънки паяжини, вплели

гнева на пръстите в юмрука,

ръждясали времераздели

в душите търсят си пролуки.

Съмнителните диригенти 

на неподвластните ни мисли

подмамват свойте опоненти,

като затворници с амнистия.

Погубената принадлежност

на нечовешките прегради

гравира крехката метежност

на залеза ни-барикада.

Потъва в думите вината, 

прояден плод на битието,

изплюла в ъгъла създател,

а приютила мекерета...

                     Камен Николов