Прегръщам свойта слънчева носталгия
далеч от хоризонта на тревите.
А в нощите перото, стар идалго,
пробожда страстно крепостта на дните.
В косата ми гнездят различни птици
и всяка взема нещо на раздяла.
Остават бели косми, като жрици
на тайните в душевната спирала.
По тези тънки струни на китара,
разпънати от вярата до срива.,
жонглира мисълта ми-изневяра,
без чийто танц понякога загивам.
Камен Николов
Протегнатият оптимизъм на мига
пълзи след тялото ти като сянка.
ѝ тръпката на нощното ни осезаване
е дяволчето в нашите надежди.
Избистрено е предсказанието
в скритите течения,
пренесли ударите на сърцето
в друго време.
Последното отричане от себе си
върви на пръсти между нас
и моля се да спят нозете
на вседостижимата злопаметност.
Ленивото приплъзване на ледовете в мен
се отразява в твоето безсъние...
На спомена ухото е пробито
и ветровете на умората ще сринат в теб
тунела от закърпени проблясъци,
но в следващото ни преображение.
Приспаното непостоянство
на залъганите чувства
покълва като саморасъл
в безпределността на дните
и само усетът за безпощадност
ще ни разпилее
в момента на самотното разобличение.
Камен Николов
Колко много лъжи ще ти липсват
в безразсъдния упор на дните.
Като пяна, която се плисва,
ще размиеш позора в очите.
Притаено под маски безумство
в твойте чувства е сетният просяк.
Потърси гордостта - бледоусто
отражение с много въпроси.
В отчаяние шепне устата
друга истина , ала красива.
Кой съперник на свободата
е успял да загине щастливо.
Но пришпорил отчаян Пегаса
по обратния път, пълен с рими,
като цвете ще легнеш в земята,
покосено сред лютата зима.
И закърпил духа си със грешки,
всяка нощ ще те чувам как стенеш.
Ще умреш, може би нечовешки,
там на кръста, като мишена.
Камен Николов
Пресушен от любов и препил от страдания,
твоят вик ме прегръща, като ранни мъгли.
Нямам пристан, уви, ще скроя очертания
от въжета, ще свържа стари с нови следи.
Заглуши яростта на вълните в небцето.
Разтрошени в немилост платна разпусни.
Този бряг, отреден за крадци и поети,
е морето на твоите скрити мечти.
Припознай всеки камък, превържи ледовете,
със които доплува до тук раздвоена.
Аз греба в този замък, построен от сонети,
като друг Одисей към една друга сирена.
Камен Николов
