Порутени гари, погубени хора.
Застинало време във мъртъв сезон.
Изпуснати мисли - безмълвни стобори,
разделящи утре от днес , без резон.
Откраднати погледи с бледи надежди -
нечувана дързост на някой гарсон.
Момиче , което в страни не поглежда,
под слънце подпалило този перон.
Пълзящата сянка на нечия мъка,
се слива с вика на един филантроп.
Прозрачното щастие. залутано щъка
и вярва за него че няма потоп.
Духът , коленичил разрязва простора
и ехото тътне дорде свечери.
Далече се чува мълвата на хора,
с които от утре ще бъдем сами !
Габрово - Горна Оряховица / 09.09.23г.