Там зад ъгъла тихо съблякохме
непринудено своето минало.
Всеки влак щом пристигне след чакане,
е награда, но този отминал е.
Туй, което до тук бе понятно
със пороя се скри под земята.
Но защо ли се движим обратно
и не чувствам дъха на цветята?
Претопени са старите мисли,
но душите остават превратни.
Днес въжето е гнило и пристанът
е избягал от нас безвъзвратно.
Да си купим сълзи на прощаване,
братко Ботев, прости, че си минало.
Но защо ли от "Вола" остана ни
свободата да бъдем загинали?
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар