И З Н Е М О Г А

 Като неми свидетели крием

своите погледи тежки от влага.

Твоят ручей подземен се впива

във съня ми - духът ми се сляга.

А дланта е далечна надежда,

приютена в нелепа тревога.

По прикритите тръпки усещам

топлина и в далечния огън.

Пребледняла, почти прозаична,

радостта ти е полъх залутан.

Нараненото чувство изтича

и във пропасти нови ни бута.

Като камъни блъскат се дните,

по тревата сълзите ни тичат.

Аз съм дяволът, крия рогите,

със които в нощта те събличам.

Коленичил, дъхът ми е сянка

на страстта в разтопените мисли.

Разпилей ме, любовната дрямка

е ключа към забравени истини.

Щом разлистя очите ти ,жрицо,

приюти се при мен босонога.

Превърни вечерта в огърлица

от тела и души в изнемога.

                           Камен Николов