Стихът ми - "наркотична доза",
лепи олющения ден,
от който идва невъзможен,
изтича в жест и спира в мен.
Подпира гърбавите пръсти
на всеки непохватен миг.
Полива чувствата невръстни
на някой смешен романтик.
Изгаря в кладата душите
на свой приятел и на враг.
Стои на пътя на звездите
и длан протяга за петак.
Изпраща почести до трона
на всеки "мъдър" ексцентрик.
Играй комар по мобифона
в кръга на бъдещ политик.
Вълнува с думите на шута,
издигнал моста над страха.
И плува ловко сред мазута
на родната синевина.
Държи ръка на пистолета
на лудо влюбен фанатик.
Целува гладните хлапета,
дочул зловещия им вик.
Сега изражда дължинството
на тоз народ, любим на бог.
Но май по навик с потеклото
ще скача пак от трън на глог.
Но с тез слова - каква палитра,
ми слага доживотен грим.
Дано не ме препъне с хитрост
във моя собствен пантомим!
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар