ДУХ

  

                                                                  

                                                     Прекоси вечността като мит,

                                                     по ръба на греховното тяло.

                                                     Плесенясал мисловният зид

                                                     се напуква от много превали.

                                               

                                                     Избледнели в небето над мен,

                                                     твоите райски крила все ме мамят.

                                                     Може би Прометей е сломен,

                                                     във пепелта крие своята памет.

                                                     А часът на раздялата, свит -

                                                     на кълбо, се търкаля полека.

                                                     Прероден, съвършен йезуит,

                                                     към кръста търся своя пътека.

                                                     И се връщам при теб като син,

                                                     но съм пленник на чужда тревога.

                                                     Изкусителят в мен е прикрил 

                                                     този пък, който води към Бога.

                                                     Прекоси вечността както мит -

                                                     аз не съм вече твоето тяло.

                                                     Знам ще махнеш, зад облака скрит,

                                                     не от обич, а за раздяла.

                                                                                          Камен Николов