В предела на разчупените сфери
на твоето проклятие се свличат,
следи от неразлюбени химери
и жестове с гореща неприличност.
Отеква като удар от камбана
невидимия сблъсък на душите.
Подобно на акорди от пиано,
от миналото белези се свличат.
Продънените стълби към безкрая
на вярата полека се разреждат.
Безумците са ангелите в Рая,
отгледани във кукувича прежда.
Но страстите се нижат през комина,
чертаят по небето своя крива.
Във ритъма на танго аржентино,
пристъпил към предела, се размивам.
Надничам с колебливата надежда
зад ъгъла от срутени понятия.
Слепецът във сърцето ми проглежда,
а дяволът ме гледа с антипатия.
А там, в непредвидимата му мрежа
от истини, разтворил е обятия.
Преди в тефтера си да ме бележи,
приготвил ми е дяволско разпятие.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар