Преброени са дните на низост,
а насъщни са думите - квас.
Прероденa с хайдушка немилост
и смъртта коленичи във нас.
Всяка истина, взета на заем,
се промъква във нас и души.
Но животът безкрайно не трае
да го мамим, ще ни прекрои.
Верността ни, залог за невинност,
е латентен претекст за вражда.
Ще допуснем ли в нас да загине
колебливия кълн на страстта.
Обладава ни земната лудост
да припадаме в страх пред кръста.
А нали в тази болка е чудото,
щом с любов сме дошли на света.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар