Изплашено окото на Луната
оглеждаше се в спящата вода.
Едно листо политна към земята
потръпнало от нощна хладина.
Изплака птица, вятърът изстена,
довлякъл глъч от хорска суетня.
Щурците, като ехо отразено,
проскърцваха и глъхнеха в нощта.
Разсънени дървета, откроени
нестройно на изтляла светлина,
ръце кривяха, като изумени
и гонеха безпомощно съня.
Далечен лай на нервни псета,
разбудени кошари, вълчи вой...
Внезапен тътен идващ от полето,
нахлу за миг след първия порой.
Ритмично заиграха над водата
ръцете на невидим тимпанист.
Гората затанцува и размята
одеждите си с всеки малък лист.
Върхлитаха отгоре канонади.
Отвръщаха им огнени стрели.
Но кой ще чуе тази серенада
и как от този ад да се спаси.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар