Ако нежният залез на дните прегаря
и се къпе в морето на твойте очи,
ще разкъсам тъй жадно всички прегради,
за да хвана последните топли лъчи.
Не посягай към ножа на сетния изгрев,
аз разтапям нощта , като въглен в жарава.
Улови в раковина всяка пръска от бриза
и дъха на морето, като спомен остава.
Не търси от Луната пътека сребриста,
хоризонта въжето си мята срещу ни.
Аз, ловецът на бисери търся мънисто
и се гмуркам във теб, да открия нощта ни.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар