Като пепел на рана, морето
ви изсмуква без милост, до кърви.
Преобърната лодка, сърцето,
омотава ви в котви и върви.
До брега на пределните мисли
се нанизват рибарските мрежи.
Аз ви чувам, приятели скрити,
всеки ден върху вас кръст бележи.
Но далеч е часът на раздяла
със солта по краката ви боси.
И се впиват в снаги загорели
неотгатнати още въпроси.
По самотни таляни се свлича
най-мъгливото утро в душите.
Реже огънят който привлича,
както женския плам във очите.
Не докосвайте тези миражи,
по греблата потта ви се стича.
Някой ден верността ще покаже,
този, който към вас още тича.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар