М У З А

Къде отплава моя слънчева невесто?

Къде погуби своите нелесни хоризонти?

Ще се разбиват в теб звездите все по-често.

Най-жадните мечти ще тънат в понта.

Ще ме събужда вечер шепотът на рибите

и мъката на този свят щом разнесат,

въже ще хвърля към луната, да не видите,

че знам на вечността спасителния път.

Далеч ще е брегът и като фар в морето

ще свети моето лице, със сол пропито.

А вятърът, приятелят на мъртвите поети,

ще ближе раните ми и ще ме оплита.

Дали остана още ярост във душите,

дали изчезнаха обърнатите хоризонти ?

Нима вървиш  сега по пътя над вълните

и шепнеш: "твоя съм, посрещай ме Архонте!"?

Но твоят дух не се ли в мене впива,

завръщане ако празнуваш, припомни си,

че аз съм огънят, във който се укриват

живота и смъртта на този свят орисан! 

                                       Камен Николов