Пресушен от любов и препил от страдания,
твоят вик ме прегръща, като ранни мъгли.
Нямам пристан, уви, ще скроя очертания
от въжета, ще свържа стари с нови следи.
Заглуши яростта на вълните в небцето.
Разтрошени в немилост платна разпусни.
Този бряг, отреден за крадци и поети,
е морето на твоите скрити мечти.
Припознай всеки камък, превържи ледовете,
със които доплува до тук раздвоена.
Аз греба в този замък, построен от сонети,
като друг Одисей към една друга сирена.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар