Протегнатият оптимизъм на мига
пълзи след тялото ти като сянка.
ѝ тръпката на нощното ни осезаване
е дяволчето в нашите надежди.
Избистрено е предсказанието
в скритите течения,
пренесли ударите на сърцето
в друго време.
Последното отричане от себе си
върви на пръсти между нас
и моля се да спят нозете
на вседостижимата злопаметност.
Ленивото приплъзване на ледовете в мен
се отразява в твоето безсъние...
На спомена ухото е пробито
и ветровете на умората ще сринат в теб
тунела от закърпени проблясъци,
но в следващото ни преображение.
Приспаното непостоянство
на залъганите чувства
покълва като саморасъл
в безпределността на дните
и само усетът за безпощадност
ще ни разпилее
в момента на самотното разобличение.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар