Колко много лъжи ще ти липсват
в безразсъдния упор на дните.
Като пяна, която се плисва,
ще размиеш позора в очите.
Притаено под маски безумство
в твойте чувства е сетният просяк.
Потърси гордостта - бледоусто
отражение с много въпроси.
В отчаяние шепне устата
друга истина , ала красива.
Кой съперник на свободата
е успял да загине щастливо.
Но пришпорил отчаян Пегаса
по обратния път, пълен с рими,
като цвете ще легнеш в земята,
покосено сред лютата зима.
И закърпил духа си със грешки,
всяка нощ ще те чувам как стенеш.
Ще умреш, може би нечовешки,
там на кръста, като мишена.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар