Прегръщам свойта слънчева носталгия
далеч от хоризонта на тревите.
А в нощите перото, стар идалго,
пробожда страстно крепостта на дните.
В косата ми гнездят различни птици
и всяка взема нещо на раздяла.
Остават бели косми, като жрици
на тайните в душевната спирала.
По тези тънки струни на китара,
разпънати от вярата до срива.,
жонглира мисълта ми-изневяра,
без чийто танц понякога загивам.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар