По тънки паяжини, вплели
гнева на пръстите в юмрука,
ръждясали времераздели
в душите търсят си пролуки.
Съмнителните диригенти
на неподвластните ни мисли
подмамват свойте опоненти,
като затворници с амнистия.
Погубената принадлежност
на нечовешките прегради
гравира крехката метежност
на залеза ни-барикада.
Потъва в думите вината,
прояден плод на битието,
изплюла в ъгъла създател,
а приютила мекерета...
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар