Следпразничната музика на дните
витае, като дрипаво хвърчило.
Колосаните истини помитат
в душите ни виденията гнили.
Разпасан е палачът, ще удари,
но можем ли отново да възкръснем?
Погубените мисли ще ни парят,
наказани сме все да сме невръстни!
Но ето глашатаят на Всемира
повлича ни към звездната гълчава.
А демоните щом във нас напират,
Създателят велик е, и прощава.
В телата ни оголени се вплитат
пропуснатите белези за време.
Ранената ни вяра, запокитена,
в музея на пороците ни дреме.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар