Премълчаните мисли полазват човека,
неусетно пред тях коленичил.
Съвестта е греха му - най-тясна пътека,
по която се мъчи да тича.
Във нощта ще прикрие последната рана
без дъжда да измие следата.
По стъклата ще лепне от много измами
и бодли ще закичват главата.
Но далеч е ухото, което ще чуе,
че властта на страстта се наказва.
Избуели, мечтите с дъжда ще нахлуят,
като гръд през разкъсана пазва.
А до утрото има реки безнадеждност,
философът в съня си говори...
Като пощенска марка денят се нарежда,
но клеймото не ще се повтори.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар