Аз съм оня, когото изгриза
по рибарските груби нозе.
Ти - весталката с нощната риза,
под която съня ми расте.
Ще ме скриеш ли в нежна прегръдка,
както мидата свойто телце?
Аз отдавна те пия на глътки,
впил в снагата ти жадни ръце.
Ще разровиш ли чувствата скрити,
под отминали пясъчни дни?
Твоите стъпни по мен са изтрити,
но дъхът ти дълбоко струи.
Всяка нощ те посрещам разгърден
и се вихриш над мен до зори.
Ти прииждаш - вълна едрогърда,
а след туй ме забравяш дори.
Но когато надигна лицето,
по което се стичаш едва,
ти ще бъдеш кръвта от сърцето
на ранените в мен сетива.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар