Небето над Испания гори,
като разровена в огнището жарава.
Висят безплътни първите звезди
изхвърлени с небесната гълчава.
Издигаме се бавно по ръба
на лунно-слънчевата интифада.
Прорязват самолетните крила
стъблата на небесната ограда.
Последните ми кървави сълзи
напукват бавно гланца на стъклата
и аз усещам вече, че гори
опашката на спомена в душата.
Дали ще долетим до този миг,
когато ще прегърнем пак земята?
В ръцете на Фортуна като бик
в испански ритъм вечно ще се мятам.
Мадрид - София
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар