НЕНУЖЕН СТИХ

Днес ръцете ни здраво извиват

към "успеха", от който боли

и ни дават единствена крива...,

а духът на кокили върви.

Удължават ни дните и нощем

от кервана безсрамно крадат,

като цигани гладни. Без прошка

ще ни влачат по стария път.

Пресолено е блюдото, просто е ,

ще попостим - добре, докога ?

Във дома си щом пак ще сме гости, 

може би ще сме свои в смъртта ?

Преоткритите мисли върлуват

по лицата на всеки от нас.

Съществува ли Господ, срамува се

да ни гледа в безумство и бяс.

Но къде е самата природа

и къде ли сега ни влече ?

Някой ден ще сме само порода, 

а кръвта ще тече ли, тече ! 

                                                КАМЕН НИКОЛОВ