Над дълбокия извор ти сега коленичила
ще достигнеш ли с устни водата?
Аз съм пътният знак в твойто устремно тичане
и солта изсушена в косата ти.
Колко дни ни делят, като тежки мъниста
по врата - осъзнатото щастие.
Като в детска игра сме се вперили в риска,
но нехаем, макар и пристрастни.
Безутешно изтичат красивите мигове
от очите ни - скрити мишени.
Този хаос, във който трудно се стигаме,
е безумната наша вселена.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар