Много стар е, трепери Балканът -
на хайдути отекват там стъпки.
Сякаш вятърът ближе им раните,
а пришива в душите ни кръпки.
Колко тайни напукват скалите?
Колко болка реките измиват?
Този огън, що топли ни дните,
е и онзи , във който загиваха.
Тук молитвите стават проклятие
и покълват в небесната нива.
Караджата във нас е разпятие
и духа ни във него се впива.
Отрезвява самото страдание,
но не туй е вкусът на живота.
С други истини, с друго признание
ни притиска по-страшна Голгота...
Прецеден е страхът, вековете
ни изплюват с привидните маски.
Тегне нов камък на вратовете,
а душите ни нищо не стряска.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар