Разотиват се дните...Надничат

безвъзвратните мигове, спрели

във очите на младо момиче

и в дъха затаен в парабела.

От върха на горчивите мисли

се търкулват внезапни въпроси.

Отразените в нас полуистини

се препъват във утрото босо.

Не преглъщай приятелю днешен

на предателя твърдия залък.

Много думи сълзят безутешно

и светът ни безумно е жалък.

Но къде е онази стихия ,

във която родихме децата си?

И защо мъдростта се опива

със вино от безброй недостатъци?

Няма прошки и няма раздели,

няма вяра без минало време.

Ден след ден оживяват умрелите

във душите, открили предела.

                                            Камен Николов