Ляга мракът между релсите немощно,
както влакът дерайлирал във мъглата.
Всяка глъчка от отсрещните прозорци
разтваря се в безизразното обещание за щастие.
Няма хоризонти за дъжда, от който се задъхвам вече.
Неупоени, неразлистени ще бъдат моите мечти...
Сега продавам днешното "благополучие" на друг
и в сянката на спомена зазиждам чуждите вълнения.
Почти се сливам с тази върволица,
която ме отнася без посока, разпилян
и стигам винаги до корена на вехнещата мисъл.
Горят преградите на старите превъплъщения,
а блясъкът на девствената радост не струи.
Какво безумие ще укроти във мен морето,
родено в шемета на всеки бяг-мечта,
та да не искам да зараснат белезите
в пребродените мои сънища
и в сънищата на последния приятел ?
КАМЕН НИКОЛОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар