СЕЗОН

 

Сезонът на раздели и предателства

дойде в една забравена неделя.

А Господ бе претръпнал от ласкателства,

за близките ми нямах дом, постеля.

Но бе далеч морето, за да скрия

главата си, та никой да не види

лицето ми как бавно се изтрива

и с воя на вълните мери сили.

Протегнатите длани на листата

крояха нещо тихо и по плажа

събираха следите на тъгата

в очакване на своето прераждане.

Когато дойде утрото, лежаха

на моя бряг две дрипави надежди.

От корена - самотна родна стряха,

от бъдещето - сбърчените вежди.

                                              Камен Николов