Нетленните желания помитат
в страха си от същинското начало,
предела на съмненията скрити
във думи от победи и провали.
Гневът от неудобните подбуди
по корените стича се до капка.
Нормалните, самозабравили се луди
премерват погребалните си шапки.
Наоколо душите ни далечни
приличат на звездите, но не мигат.
Смъртта не е гаранция за вечност
животът щом прегради ни издига.
Дали в преодоляването губим
лъча във несъбудената пъпка.
Премерена, човешката ни глупост
е най-добре съшитата ни кръпка.
Прозрачните ни мисли преваляха,
вкусът на плодовете е различен...
Но нямаме спасение от краха,
нали и ний на Господа приличаме !
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар