Подари ми онази минута,
във която към теб съм летял,
като спомен за странна комета,
като вопъл на див каракал.
Остави върху дланите рани,
оцелели след скука и страст.
Огледално във мен ще остане
отразена любовната власт
Събери пресушените тръпки
от букета на минали дни.
Ще открия последните стъпки,
по които при мен се върни.
Обречи ме на твоите нощи,
на страха, на кръста си дори.
Има огън в кръвта ми все още
и на дявол кръвта в мен гори.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар