КОРИДА

Бискайски залез ме прегръща

и бавно слънцето потича.

Залутан вятър ме повлича

към своята безумна къща.

От взирането, уморени,

разнищват се лицата в мрака.

А някой, може би  ме чака

и търси път към Картахена.

Във тъмното заглъхват стъпки,

далеч зад няколко морета.

В очите свличат се пердета,

в очите е душата-кръпка.

На мислите керванът плува

и сочи нейде към Гранада.

Взривен е въздухът, с наслада

корида огнена танцува.

И ето плащът е наблизо -

смъртта е остра, като сабя.

"Тореро, може би забравяш,

че плащ е вече твойта риза!?

                                 Камен Николов