Като бик тази нощ ще загубя
подлостта на внезапния удар.
Ти си клон в зрелостта необрулен,
неподвластен на чужди подбуди.
Не забравяй пределните сили,
от които ще черпиш все още.
Аз съм гост, тази нощ водевила,
не прилича на пролетни пости.
Вкоренени са старите мисли -
отрезвени в реванша въпроси.
Твоят хляб ми е сладък и клисав,
щом духът ти е тъй плодоносен.
Ще прелистя съня ти, прощавай!
Ти си виното, дето ще пия.
Щом поемеш на път, не оставяй
своя нож, аз съм жива кания!
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар