С непобедимо постоянство
оспорваме деня прозрачен.
Духът ни в сляпо пуританство
за сетен път склопи клепачи.
За много грехове ,себично,
вините ни се струват малки.
Затваря се кръгът критично,
а ние дъвчем залъгалки.
Животът ни в аванс изтича,
а лихвите са все големи...
Човекът в мен е коленичил,
а в тебе може и да дреме.
Крадеш от другите милувки
и дишаш ниско във тревата.
А аз със твоите обувки
прохождам плахо по земята.
Сега с кандилото пробито
замествам Диоген по щата.
Но утре кой ли ще ме срита
на бунището на съдбата?
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар