Определи възможността
кога да вкусим острието
на утрешното си дихание.
Не изоставяй сладостта
на риска, вперен във сърцето
и събори ме със признания.
Отдалечи, със дързостта
на срутените ни проблясъци,
уста от скрити безразсъдства,
Пусни кръвта на радостта,
да се напука в мойте пясъци,
че влажно е окото ми и блудства.
Обезсмърти във нас греха,
не приютените мечти завий
със плаща на безсънната корида.
Или арената до край, с праха
на ревност и безумие покрий
и любовта ще се затвори като мида.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар