Не достигнах желаните пристани,

не догоних пропуснати влакове.

Пепеляви са дните от рискове

и безумна страстта ми във мрака.

Овдовелите мисли са присмеха

на годините, спрели в душата.

Колко много пътеки притискат ме,

но стрелките залудо  не чакат.

Претъркулени в тъмното изгреви

не възкръсват от старите дати.

Всяко минало бавно нанизва се

на плещите, като разпятие.

Избледнели желания свиват

във юмруци ръцете на времето.

Аз съм конник, от коня не слизам

и да падна съм срастнат със стремето. 

                                         Камен Николов