Н Е П Р Е Д В И Д И М И Т Е Н Е Щ А

 

Непредвидимите неща

безмълвно във душата  слизат.

Кръста от вчерашни слова

е белег от кръвта по ризата.

Отворените сетива 

на чувствата вещаят драма.

Колосаната суета

тежи от болка след измама.

Далечните мечти сълзят

от корена на естеството.

Посоката е само път,

по който връща ме животът.

Отречените висини

отравят хляба на перото.

Небезметежни от вини.

витаят мислите самотно.

Непоправимите неща

Душата ми до смърт изгризват.

А колко грешки на страстта

се стичат ден след ден от ризата...

                                       Камен Николов