Самолетни бразди забити в мечтите...
Заблудени крила под небесния трон...
Нощен вик, притаен, като болка в гърдите...
Избледнели звезди сплели рехав хитон.
Отразени следи на изгубени птици
в огледалния свят на безброй божества.
Лепкав дим омотан между скъсани жици
над водите, разделящи две естества.
След дъха на последните огнени лапи –
пестеливи бои сред дървесния хор.
Онемели листа, като призрачно ято
върху горския дрипав и влажен стобор.
Отмалели ръце на вековни дървета,
единични стрелби на задъхан кълвач.
Изсушени коси на сено във полето,
под окото всезрящо на небесен тръбач.
Стари къщи заспали нейде на меко
в оглушения свят, що се бавно руши.
Слисан вятър, надничащ, объркан от ехото
на стотиците тлеещи земни души.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар