Докосната от хиляди мълчания,
душата се затваря, като мида.
Прохожда ли след всяко изпитание
погубват я среднощните кориди.
Застанала на дяволския прицел,
във залеза размахва бяла кърпа.
Мутант ли е или подземна птица,
теченията тъмни щом я дърпат?
Мъгливите пространства на очите
раздират бутафорните си щори.
Прощален вик, земята ни измита,
преди да се реши да ни повтори!
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар