Зад въздушни мостове ликът ти
ще ме мами с блясък на мънисто.
Ще прекрача прага на съня ти,
като демон с помисли нечисти.
Не отричам болката от радост,
не отричам мъката от вчера.
На вратата ангели не пазят,
да броят мисловни изневери.
Само календарът ще разкъса
мрежите на нашите страдания.
А пътеката към теб е къса -
аз оставам твойто наказание.
Захвърли ключа на есента ни,
скрий и гордостта, но пожелай ме.
В кътчетата тъмни на страстта ни,
крият се най-демонските тайни.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар