О Т Р А Ж Е Н И Е

Може би все някога ще стана

огледало на невидимото в теб.

Навярно ще откажеш да си сянка

на своите илюзии прикрити

и старите си страхове ще съблечеш.

Недей забравяй гордостта си,

но прегърни дъха ми, отдавна обладал

нетленните пространства на душите.

Ще ме познаеш по греха в очите

и не мисли страстта си да отричаш.

Сълзите, по които мога да доплувам ненадейно,

ги скрий добре

и довери се на предчувствията свои.

отвъд преградата на думите...

Не е така далечна близостта на фибрите,

но колко време ще си отделим за бездиханност?

Лицата на неверието, ако познаваш, забрави ги!

За теб ще събера цвета на моите признания

за болките от радостта.

Не го закичвай по косите си,

а приюти отломъците

на космичното мълчание във мен.

Откриеш ли най-грапавият къс от него,

ликът ми огледален разчупи,

и сигурен съм, ще усетиш,

че част от теб ще съм тогава

и сълзите ти няма да ме заличат,

когато знам, че теб те има. 

 

                        Камен Николов