В отрязъка от синева,
между любов и сляпо детство,
наднича гузна съвестта,
с вроденото си късогледство.
Предишните ми сетива
са безвъзвратно изкривени.
Кървя сега над пропастта
в обезсмъртеното безвремие.
Палачът скрит на гордостта
е спрял на крехкото ми рамо.
Безумията са днес в пръстта,
а истините - гнойни рани.
Убити, старите мечти,
с неверието къде изтичат?
Със Ахилесови пети
животът трайно ме обкичва.
В отрязъка от синева
между любов и сляпо детство,
наднича вече мъдростта
сред осъзната безчовечност.
Камен Николов
Няма коментари:
Публикуване на коментар